Ако не знаете колко светло е дадено нещо, определянето на разстоянието до него става малко сложно. Необичайно е, когато това се случва с нещо, в което човечеството се е взирало в продължение на хилядолетия.
Астрономите току-що са открили нещо шокиращо за един от най-известните обекти в земното небе. Новият анализ показва, че Малкият Магеланов облак не е една малка галактика, обикаляща около Млечния път, а две.
Данните им показват, че най-задната звездна група е на около 16 000 светлинни години зад другата. Той се намира на около 200 000 светлинни години от нас, има диаметър около 7000 светлинни години и маса около 3 милиарда Слънца.
Той също така е в двойка с друга галактика, която се появява наблизо в небето – Големия Магеланов облак, около два пъти по-голям от Малкия Магеланов облак. Двата се въртят един около друг, както се въртят около Млечния път.
Всъщност намеците, че Малкият Магеланов облак може би не е това, което изглежда, идват още от 80-те години на миналия век. Според предишни изследвания Малкият Магеланов облак може да е странен, тъй като е бил гравитационно нарушен от взаимодействието с Големия Магеланов облак, но формата и динамиката на галактиката джудже останаха неубедителни.
Мъри и нейните колеги провеждат задълбочено изследване на космическия облак, за да се опитат да разберат това веднъж завинаги. Те проучиха данни от изследването Gaia – проект за картографиране на триизмерните позиции и скорости на звездите в Млечния път с най-висока досега точност.
И използваха данни от галактическо изследване, проведено с помощта на австралийския радиотелескоп Pathfinder Square Kilometer Array, за да проучат подробно състава на газа, който изпълва Малкия Магеланов облак в пространството между звездите. Всяка от популациите има своя собствена характеристика на междузвездния газ, а начинът на движение на звездите във всяка от тях също е различен.
Измерванията на екипа показват, че по-близката от двете популации е на около 199 000 светлинни години, а по-далечната е на 215 000 светлинни години – разлика, приблизително равна на половината от разстоянието между Слънцето и центъра на Млечния път. Според изследователите това до голяма степен съответства на предишни оценки на структурата на Малкия Магеланов облак, но е и най-убедителното доказателство досега.
Причината, поради която досега не можехме да ги различим със сигурност, е, че единият се намира непосредствено зад другия по протежение на линията на видимост, достатъчно близо един до друг, за да изглеждат почти – но не съвсем – като една популация от звезди на нашето нощно небе. Заедно с по-големия си събрат той ще продължи да блести в небето още векове наред, но краят му е неизбежен.
Той постепенно ще падне в Млечния път, както са направили много други галактики преди него. Това е важна част от начина, по който галактиките бавно растат в продължение на милиарди години.
Благодарение на Магелановите облаци имаме възможност да наблюдаваме този процес от първия ред.