Сега екип, ръководен от Мерав Офер от Бостънския университет в Масачузетс, откри доказателства, че един от тези облаци – Местната лента от студени облаци в съзвездието Рис – вероятно е пресичал пътя на нашето Слънце в хелиосферата. Вътре в хелиосферата планетите са защитени от най-лошата радиация на галактиката. В новото изследване се предполага, че при преминаването на Слънчевата система през междузвездния облак хелиосферата се е отдръпнала от него и се е придвижила навътре към Слънцето. Изследователите смятат, че хелиосферата се е свила дотолкова, че Земята е била извън защитния пашкул, осигуряван от слънчевите ветрове, вероятно за период от 10 000 години.
Офер казва, че вероятната среща между хелиосферата и студения облак съвпада с отлагането на елементите плутоний-244 и радиоактивно желязо-60 в антарктическия лед, дълбоките океански ядра и лунните проби. „Установяването на увеличение на тези елементи преди около 2 до 3 милиона години ни дава убедителни доказателства, че Слънцето наистина е преминало през този облак преди около 2 милиона години“, казва Офер. „Разбирането на това ни помага да научим повече за влиянието на междузвездната среда върху живота на Земята в миналото“, казва Спицър. „Но също така ни помага да разберем по-добре настоящите ефекти на хелиосферата върху живота на Земята, какво може да се случи, ако Земята отново бъде изложена на въздействието на междузвездната среда в бъдеще, и кога може да се случи това.“
Еван Економо от Института за наука и технологии в Окинава, Япония, казва, че е интригуващо да се мисли за това как срещите в „нашето местно космическо съседство“ може да са повлияли на средата, която изпитва животът на Земята.
„Хелиосферата е част от разширената среда, която организмите изпитват на повърхността на Земята, като влияе върху климата и постъпващата от Космоса радиация“, казва той.