Съществуват множество предложения за обяснение на парадокса – от галактическа зоологическа градина и мълчание на всички, за да не бъдат унищожени, до големи филтри, които спират развитието на живота на различни етапи. Статията започва с мисловен експеримент, предложен от физика Едуин Джейнс през 1968 г. Представете си, че влизате в лаборатория и намирате редица големи чаши, пълни с вода, в които ще поставите „веществото Х“, за да видите дали се разтваря. В такъв случай бихте очаквали, че веществото ще се разтвори или в почти 100 % от времето, или в почти нула процента от времето. Или това вещество се разтваря във вода при стайна температура, или не се разтваря.
Ако то се разтваря приблизително в половината от случаите, това би означавало, че миниатюрните промени в температурата и налягането в лабораторията са били достатъчни, за да променят резултата, и че условията са били „фино настроени“, за да може веществото да се разтвори. „Разгледайте набор от подобни на Земята планети в космоса – светове със сходна гравитация, състав, химически запаси и климатични условия“, пише екипът в статията си, която все още не е рецензирана. „Макар че в космоса със сигурност ще съществуват малки разлики (като чашите в лабораторията), би трябвало разумно да се очаква, че животът или се появява почти винаги при такива условия, или почти никога. Може да се окаже, че микробният живот възниква в почти всеки случай, в който може да възникне, или почти никога не възниква.
Просто не разполагаме с достатъчно данни за планетите и екзопланетите, за да разберем и в двата случая, въпреки че, ако погледнем нашата собствена планета, знаем, че многоклетъчният живот съществува едва от около 600 милиона години, което може да подсказва, че скокът от единични клетки към многоклетъчен живот е рядък. Също така не можем да използваме собственото си съществуване като доказателство, че живеем в сценарий, в който интелигентните видове са в изобилие. Възможно е просто да се намираме в един от много редките светове, в които е възникнал живот. Но разполагаме с малко информация, която бихме могли да използваме, за да ограничим търсенето на напреднали извънземни цивилизации.
Nие просто не виждаме това, което ни води до заключението, че се намираме в сценарий, при който сме в галактика, в която интелигентен живот почти никога не се появява, а не в такава, в която той е в изобилие.