Неговите процесори захранваха персонални компютри, корпоративни сървъри, големи центрове за данни и др. Освен това компанията държеше лидерството в процесите за производство на чипове.
Проблемите на Intel започнаха около 2015-2016 г., когато се сблъскаха със забавяния при преминаването от 14nm възел към 10nm, което трябваше да бъде голям напредък. След този сериозен неуспех Intel обяви значително забавяне на своя 7nm процес през 2020 г., като го отложи с близо 2-3 години.
Поради тези забавяния Intel загуби ценни клиенти като Apple, която започна да разработва свои собствени чипове, базирани на архитектурата ARM. По това време OpenAI е била изследователска организация с нестопанска цел, работеща в областта на изкуствения интелект.
Intel и OpenAI са обсъждали различни варианти за инвестиции, включително закупуване на 15% дял от Intel срещу 1 млрд. долара в брой и допълнителен 15% дял, ако произвежда сървърен хардуер на цена за OpenAI.
Според доклада на Ройтерс, OpenAI се е интересувала от тази сделка, за да намали зависимостта си от графичните процесори на NVIDIA и да изгради собствена инфраструктура за изследвания на ИИ. Друга причина, поради която сделката не е била осъществена, е, че звеното на Intel за центрове за данни не е било склонно да произвежда чипове за сметка на OpenAI.
Драстичният ръст на генеративния изкуствен интелект, начело на който е OpenAI, драматично промени търсенето на графични процесори, катапултирайки NVIDIA до безпрецедентни висоти. Ако Intel се беше възползвала от шанса да инвестира в OpenAI, траекториите на двете компании можеха да бъдат много по-различни.
Тази история подчертава необходимостта големите компании да останат адаптивни, да мислят в перспектива и да бъдат отворени към нови технологии, дори ако бъдещото им въздействие не е ясно веднага.