Въпреки че сравнението между неврони и транзистори е удобна метафора (и не е съвсем нестандартно), мозъкът е свръхефективен, енергията му е възобновяема и е способен на изчислителни постижения, които и най-модерният компютър не може да направи. В много отношения вътрешната работа на човешкия мозък представлява непозната изчислителна граница.
Въпреки че мозъкът ви превъзхожда вашия лаптоп – или дори най-усъвършенствания суперкомпютър в света, – тези машини работят на базата на класическата физика. Всъщност британският физик Роджър Пенроуз и американският анестезиолог Стюарт Хамероф за първи път предложиха спорната концепция още през 90-те години на миналия век с техния модел на съзнание, наречен „оркестрирана обективна редукция“.
Оттогава насам много доказателства най-малкото подсказват, че макар мозъкът да не е пълноценен квантов компютър, някои квантови свойства всъщност могат да помогнат за генерирането на съзнание. Сега ново проучване на Шанхайския университет представя още едно доказателство пред неврологичния съд – че един конкретен процес в човешкия мозък проявява поведение, подобно на квантовото заплитане – явление, при което две частици (обикновено фотони) стават неразривно свързани дори на огромни разстояния.
Проучването твърди, че мастният материал, наречен миелин, който обгражда аксона на нервната клетка – влакното, което предава електрически импулси към други нерви или телесни тъкани, – осигурява среда, в която е възможно заплитането на фотоните. Това би могло да обясни възникването на познанието и особено синхронизацията, която е от съществено значение за обработката на информация и бързата реакция.
„Съзнанието в мозъка зависи от синхронизираните дейности на милиони неврони, но механизмът, който отговаря за организирането на тази синхронизация, остава неуловим“, се казва в статията. Това от своя страна би могло да стимулира генерирането на бифотони с много двойки, които проявяват заплитане, и да служи като вид „квантов комуникационен ресурс“ в нервната система.
„Когато мозъкът е активен, милиони неврони се задействат едновременно“, казва пред New Scientist Йонг-Конг Чен, съавтор на изследването. А това е процес, който авторите с готовност признават, че ще бъде труден.
Освен това идеята за ролята на квантовото заплитане в съзнанието не е от най-разпространените – Хамероф, един от водещите умове, стоящи зад идеята, че квантовите явления могат да управляват аспекти на познанието, дори заяви пред New Scientist преди месеци, че „беше много популярно да ни критикуват“ след публикуването на техния модел на съзнанието. Но науката се занимава с хипотези и строги тестове, за да открие истинската природа на съществуването.
И както показва историята, това, което някога е изглеждало като „призрачно действие на разстояние“, може бързо да се превърне в крайъгълен камък на квантовия свят.