За щастие, тази средна стойност съдържа отклонения – области от света, където кората всъщност е невероятно тънка и разломите разкриват мантията чрез пукнатини. Това прави района особено привлекателен за обяснение на начина, по който се е развил ранният живот на Земята. Освен това тя съдържа мантийни скали, които взаимодействат с морската вода в процес, известен като „серпентинизация“, който променя структурата на скалите и им придава зелен, мраморен вид.
Именно тук, на 800 метра южно от това поле, през май 2023 г. Макар че това превръща конкретното сондажно ядро в най-дълбоката проба от мантията досега, навлизането толкова дълбоко в скалите не беше целта на тази рекордна експедиция. „Планирахме да сондираме само 200 метра, защото това беше най-дълбокото, което хората някога са успявали да пробият в мантийни скали“, казва пред Nature Йохан Лисенберг, петролог от Университета в Кардиф и съавтор на изследването. Той каза, че сондирането е било толкова лесно, че те са напреднали три пъти по-бързо от обикновено.
В крайна сметка екипът е пробил зашеметяващите 1268 метра и е спрял само поради ограничения прозорец за работа на мисията. Според предварителния анализ на скалата съставът на ядрото съдържа разновидност на перидотита, наречена харзбургит, която се образува чрез частично разтопяване на мантийни скали. То съдържа и скали, известни като габрос, които са едрозърнести магмени скали.
След това и двете скали са влезли в химическа реакция с морската вода, променяйки състава си. Бъдещите мисии биха могли да продължат да изследват този обект близо до масива Атлантида.