През 1972 година беше представена игра за тенис на маса с прости графики и геймплей. Йошикацу Хаяши, биомедицински инженер в Университета в Рединг, Великобритания, споделя, че дори много прости материали могат да проявят сложно, адаптивно поведение, аналогно на живи системи или сложен изкуствен интелигент. Хидрогелите, които могат да съдържат голямо количество вода и да запазят формата си, имат широк спектър от приложения, включително меки контактни лещи, гръдни импланти, медицински електроди, биосензори и други. Хидрогелите имат способността да преобразуват химическа енергия в механични колебания, като използват пейсмейкъра за циклични компресии.
Те също може да бъдат използвани като заместител на изследванията на сърцето, предоставяйки нови начини за изучаване на състояния като сърдечна аритмия. Изследователите отбелязват, че системите, базирани на невронни клетки, показват по-дълго учене, докато тези без система за възнаграждение не представят подобрение. Това дава някои доказателства, че невронните мрежи, създадени от истински неврони, имат способността да се учат. Екипът на Хаяши смята, че хидрогелите могат да изчисляват затворени цикли, за да имитират сетивните обратни връзки на мозъка.
Основният принцип е, че миграцията и разпределението на йоните може да работи като функция на паметта, свързана със сензорно-моторните цикли. За изследването, електроактивни хидрогелове бяха свързани към виртуалната среда на играта “Понг” с помощта на специално създадена електродна система. Хидрогелите проследяваха позицията на топката и греблото и успяха да подобрят точността си през времето. Изследването предоставя нови възможности за използване на хидрогелите и разкрива потенциала им като изкуствени системи, способни да имитират невронните мрежи и сетивните обратни връзки на мозъка.