Тези пещери се прогнозират отдавна, но досега беше трудно да се докаже тяхното съществуване или да се намери начин бъдещите мисии да ги изследват директно. Повърхността на Луната е осеяна с ями и т.нар. светлинни прозорци, които представляват отвори в покрива на пещера, за които се смята, че са се образували в резултат на срутването на древни лавови тръби – тунели, образувани при изтичането на лава под твърда кора. Използвайки симулации и сравнения с лавови тръби на Земята, изследователите установяват, че долината Mare Tranquillitatis изглежда води до голяма пещера, заровена на поне 130 метра под земята.
Изглежда, че пещерата е широка около 45 метра и дълга поне 30 метра, въпреки че може да е дори по-голяма. „Анализът на лунните пещерни скали, които не са променени от суровата среда на лунната повърхност, може да даде значителен поглед върху ключови научни въпроси като хронологията и продължителността на лунната вулканична дейност, както и действителния състав на лунната мантия“. Същият каменен таван, който предпазва пещерните скали от интензивната радиация, изпитвана на повърхността, би могъл да осигури ценна защита и на бъдещите изследователи на Луната. „За разлика от лунната повърхност, където температурата рязко се променя между деня и нощта, пещерите имат стабилна вътрешна температура.