Изследователите моделират редица климатични политики върху нивата на въглеродните емисии, като същевременно въвеждат климатични данни за дъждовните гори на Амазонка, полярния лед в Гренландия и Западна Антарктида и атлантическата меридионална циркулация, която регулира потока на топла вода от тропиците към Европа. “Необходимо е да се приемат и прилагат вътрешни политики за намаляване на емисиите, а не само да се поемат ангажименти, както и да се положат по-значителни и спешни усилия за намаляване на рисковете, свързани с повратните елементи”, пишат учените. Излишно е да казвамe, че всичко това звучи доста зле.
А подтиквани от глобалното затопляне, вероятното топене на полярните ледени шапки и превръщането на амазонската дъждовна гора в суха савана ще влошат и без това лошото положение. Учените призовават за спешно свеждане на въглеродните емисии до нула, което би предотвратило най-лошите последици от изменението на климата. Още по-лошото е, че сривът може да се окаже необратим.