Допълнителните часове слънчева светлина на свой ред може да са довели до кислородни процеси, които са поставили началото на период, в който сложността на живота на Земята е експлодирала, твърдят изследователите. „Промените в продължителността на деня могат да повлияят на разпределението на слънчевата енергия и температурните градиенти, което потенциално може да повлияе на метеорологичните системи и динамиката на атмосферата“, пишат изследователите в новото изследване, публикувано в списание PNAS. С течение на времето Луната притиска нашата планета. По този начин тя се отдалечава от Земята, като отнема нейната кинетична енергия.
В резултат на това въртенето на нашата планета около оста ѝ се забавя, като по този начин дните на Земята се удължават, се посочва в изследването. Моделирането на промените в начина, по който Земята се колебае при въртенето си, може да даде приблизителна представа за това забавяне в историята на планетата. Но тази оценка е очевидно погрешна, защото води до прогноза, че Земята и Луната биха се сблъскали преди около 1,5 милиарда години, отбелязват авторите на изследването. Тези приливници, както ги наричат, могат да регистрират силата на приливите и отливите във времето, отчасти защото разкриват дебелината на океана.
Екипът комбинира тези масиви от данни с модели на приливните сили, действащи между Луната и Земята, за да картографира колко бързо се е въртяла Земята около оста си през изследвания период от половин милиард години. Изследователите установиха, че въртенето на Земята има характер на „стълбица“ с два периода, в които въртенето на планетата се променя бързо и драматично, последвани от периоди на стабилност. За периода на изследването дните са се удължили с 2,2 часа. През този период Луната също се е отдалечила средно с 20 000 км.
Второто „стъпало“ в стълбището на въртенето на Земята се е случило преди около 340 до 280 милиона години, което съответства на период, когато огромни ледници покриват планетата. Проучването показва, че като е увеличила продължителността на деня и съответно излагането на слънце, Луната може да е предизвикала големи кислородни събития, които са довели до диверсификацията на живота. Тези резултати обаче „трябва да се тълкуват внимателно“, пишат авторите в изследването. По-скоро по-голямата част от забавянето се дължи директно на приливните сили, предполагат те.