Мощта на тези зверове не идва от магията, а от техните силни мускули и кератинизирана броня, които ги правят единствените еднорози, които са оцелели. Някога се смяташе, че сибирските еднорози изчезват по време на широкомащабно “фоново измиране”, настъпило през ранния и средния плейстоцен.
Това обхвана периода от преди около 126 000 до 2.5 милиона години. Въпреки че видът не е бил много изследван, изследванията датират най-новите вкаменелости на около 35 000 – 39 000 години.
Установено е, че сибирските еднорози са имали адаптации, които са ограничили тяхната диета. Поради промяната на растителността, те не са били в състояние да променят достатъчно бързо и са изчезнали.
Съвременните антилопи и носорози са оцелели, защото са могли да се хранят с различни растения. Rhinocerotinae – групата, която включва съвременните носорози – е оцеляла, докато сибирските еднорози са изчезнали.
Двете групи са се разделили много преди това, някъде около 43 милиона години. Въпреки че са изглеждали повърхностно сходни, древните носорози са били предимно част от високоспециализирана група, която не е могла да оцелее при масивна промяна в климата.