Текстът може да бъде виждан като сведение на факти от Парижкия мирен договор през 1856 г., който сложи край на Кримската война. Този договор се понесе от страните-победители и имаше за цел да покаже солидарност по отношение на Османската империя и да възстанови мира в региона. Договорът беше подписан от представителите на Великобритания, Франция, Русия, и министъра на чуждите работи на Османската империя.
Основните съдържатели бяха, че Османската империя да съгласи да му се отне “богоявление” главен съветник в международните въпроси от руското правителство.