Днес елегантно декорираните зали на старите софийски кина избледняват в миналото като усмивки от старите ленти, а на тяхно място са изникнали белезите на новото време – универсални магазини, супермаркети, офис сгради. От първите столични киносалони единствено “Влайкова” и до днес се издига като паметник на духа на стара София.
От 24 до 27 април в галерия nOva art space посещаваме съвместната изложба на Програмата и L’Europeo, където фотографиите на Александър Станишев, Георги Андинов и Ивелина Димчева, съчетани с архивни кадри от златната ера на българското кино, проследяват и припомнят първите трепети на софийското общество пред магията на киноизкуството. През есента на 2023 чрез фотоизложбата “Невидима София” Програмата изследва в дълбочина гаснещите архитектурни съкровища, които се крият в неизследваните улици на столицата.
Сега медията отново поема ролята на куратор и се връща във времената, когато столичани прекарват вечерите си пред екраните на кина като “Глория Палас”, “Роял”, “Европа Палас”, “Балкан”, “Рекс”, “Славянска беседа”, “Сердика”, “Македония” и много други. Днес киното се възприема от широката публика преди всичко като развлечение, а неговите храмове един по един отстъпват място на модерния си еквивалент – големите мултиплекс кина и моловете.
Кристалната картина и тътенът на висококачественото озвучаване обаче не могат да изместят магията на изгубената софийска кинокултура. Създаването на кино “Модерен театър” през 1908 година, а по-късно и на “Одеон” (тогава на улица “Цар Симеон”) бележи началото на българската киноиндустрия, а оттам нататък изникват салони навсякъде в София, както и на други места в страната.
Днес локациите на тези знакови културни средища са забравени, а сградите на някои от тях отдавна вече не съществуват. Съвместната изложба на Програмата и L’Europeo “Невидима София: Изчезналите киносалони” проследява и припомня историите на най-ранните кина в града.
Вълнуващият фоторазказ е пътешествие в самото начало на XX век. Този път на фокус са не само архитектурните висоти на фасадите (тези от тях, които все още се крепят), но и неповторимата атмосфера на интериора.
Програмата твърдо вярва, че паметта и културното наследство си струва да бъдат съхранявани.