Андерс беше част от първата мисия на НАСА, САЩ и човечеството с екипаж на Луната, след като през 1968 г. Астронавтът, изтребител и пилот-изпитател влезе в историята с емблематичната си снимка на Земята от Луната, наречена „Изгревът на Земята“. Подобно на другите му постижения, тази снимка е още една първа, тъй като става първото цветно изображение на Земята от Луната. Синът на Андерс потвърди катастрофата и резултата от нея пред Асошиейтед прес.
Андерс е придружаван от астронавтите на НАСА Франк Борман и Джеймс Ловел, като Борман е командир, а Ловел пилотира космическия кораб и е най-опитният член на екипажа. Тъй като при мисиите „Аполо“ лунният модул и превозното средство за връщане бяха в един пакет, НАСА трябваше да назначи двама пилоти. Единият от тях щеше да управлява командния модул, а другият щеше да отговаря за навигацията на лунния модул до и от лунната повърхност.
За „Аполо 8“ Андерс беше астронавтът, обучен да управлява лунния модул, което означаваше, че той имаше по-лесен полет, тъй като НАСА не можеше да сертифицира лунния спускаем апарат на „Аполо 8“ за полет. В рамките на обучението и тестовете на НАСА първо е било предвидено да се тества лунният модул в околоземна орбита като част от „Аполо 8“, но агенцията е била принудена да се откаже от тези планове и вместо това да изпрати командния модул на Луната. Макар че Андерс не е трябвало да управлява лунния модул, той все пак успява да влезе в историята с този полет.
Най-емблематичният му принос към космическата програма, по собствените му думи, е тази снимка и работата му, за да гарантира, че командният модул ще остане стабилен по време на първата си лунна мисия. Заедно със Земята Андерс прави и снимки на лунната повърхност, които помагат при бъдещите мисии на „Аполо“. Неговата снимка на Земята е едно от най-емблематичните изображения в историята и подпомогна движенията, насочени към опазване на екологията на планетата.